ЖЕНЍХЪЛ, мн. -хли, м. Остар. и диал. 1. Сватовник, годежар (Н. Геров, РБЯ).
2. Кандидат за женитба; жених. После той заповяда да хвърлят жреби кой пръв ще изпита лъка на Немрода. Тука са положиха в един златен шлем имената на тримата женихли. И. Адженов, ВК (превод), 10.
3. Само мн. С предл. на. Оглед, изглед за мома. – Аз хем без работа не съм дошел, дошел съм на женихли. – Ако е женихларството ви за другиго, то не знам. Ил. Блъсков, ТСР, 14.