ЖЕНЍЧКА ж. Умал. от жена; женица. Върху едното нощно шкафче в стъклена поставка стоеше снимка, голяма колкото пощенска картичка. От нея се хилеше с глупавата усмивка Ванката, прегърнал с дългата си ръка мъничка миловидна женичка с остро носле. Л. Дилов, ПБД, 101-102. А всъщност, какво бе толкова виновна? Не беше ли тя преди всичко една спретната и работлива домакиня, после една нежна и любяща майка и съпруга и най-сетне – една приятна и хубава женичка? Д. Калфов, Избр. разк., 102. Пред очите ми моята красива и мила женичка се топеше вследствие на болестта. Р. Балабанов, ТБК, 4.