ЖЕНЍЩЕ, мн. -а, ср. Грубо. Увел. от жена. – Да опустеете всички дано, тъпи женища, дето раждате по едно, пък после приказвате за любов! В. Пламенов, ПА, 23. Големанова: Отидох там и аз като на човек протягам ръка и казвам, каквото трябва да се каже, а тя, като ме бодна с един зловещ поглед, че като писна оназ жена, аз в чудо се намерих. Големанов: Гледай ти женище! Ст. Л. Костов, Г, 38.