ЖÈНКА ж. 1. Разг. Пренебр. Жена; женска. – Жените зяпнаха Герана. – Изоставаме, женки, изоставаме! – изохка Герана и се изправи. П. Ангелов, Ж, 25. – Слушам ги оня ден как се карат, па им викам: „Ей, женки ощурели, стига сте поливали гробовете на тия, дето ни пресушиха бистрата водица в чучурите“. Н. Хайтов, ПП, 21. ● Диал. Галено обръщение на мъж към жена си (Н. Геров, РБЯ).
2. Разг. Пренебр. Мъж, който е безхарактерен, безволев, страхлив като жена; женчо. – Че ти знаеш ли тати колко е силен, бе-хей? – Колкото женката Митьо няма сила биля. Ст. Чилингиров, ХНН, 135. – Гиди страхлива женка! – изруга Баташки след него. Д. Димов, Т, 243.
3. Разг. Пренебр. Название или обръщение към мъж за изразяване на презрително отношение. – Какво. Той с нас подиграва ли се? И закона щял да извърта пък. Виж я ти тая женка гражданска! Й. Йовков, ПГ, 69. – А-ха! – кимна Дели Иван и макар че нищо не разбра, поведен от досещането си, че съм инженер, продължи с могъщия си бас: – Разкопаха къра тия женки, бре-е-ей. Ровиха, къртиха, на решето сториха баирите. Н. Хайтов, ПП, 98.
4. Диал. Женско животно; женска. Вуте бе хванал дирите на бялката още когато първият сняг запраши земята. По помръзналата кора на снега се редяха следи от меки, прилични малко на котешки стъпки. – Тя е женката, тя е, – проговори сам на себе си Нане Вуте и сърцето му заби, да изхвръкне. Елин Пелин, Съч. IV, 243-244.