ЖЕНКА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Пренебр. Мъж, който обича да задиря жени и има много любовни връзки; развратник, коцкар, донжуан. Единият от тях беше студент. Другият бе учител от дърводелското училище, известен пияница и женкар в града. Ем. Станев, ИК I и II, 192. – Цвятко е страшен женкар, не оставя женска врата, на която да не почука. К. Петканов, МЗК, 166. С повечето от шумните писатели бе седял на един чин в гимназията и на една банка в университета, познаваше ги що за стока са, някои пиеха, други бяха женкари. М. Иванов, КБВ, 6.