ЖЕНКА̀РИН, мн. женкàри, м. Остар., сега простонар. Пренебр. Женкар. Стрина Гуна: – Хеля тоз, Стайко – цял женкарин е станал. Баба Дешка: – Вдовец е, пак може да му е дотегнала самотата. Ц. Церковски, ТЗ, 138.
