ЖЕНКА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. Който се отнася до женкар. Един ден Орлов пак дойде и извика майка ми в една от стаите. Тя помислила, че той ще ѝ каже нещо за баща ми, но все пак, имайки предвид женкарския му нрав, стояла напрегната в лошо предчувствие. Н. Любенова, СВБ, 184. Имание, набрано без пот, отваря врата на разсипия, на разврат и на женкарский живот. Лет., 1874, 166.