ЖЕНКА̀РСТВО, мн. няма, ср. Разг. Пренебр. Поведение на женкар; коцкарлък. – Първият ден, когато се явявахме, бяхме цял куп и помощник-директорът ни приемаше набързо, колкото да ни огледа. Тоя тип е прочут с женкарството си. Б. Райнов, НН, 339. Смяташе себе си европеец и се надсмиваше над бабаитските слабости на тукашните нотабили, които обичаха да се хвалят с умението си да пият, без да се опиват, с женкарството си и с барута. Ем. Станев, ТЦ, 26. В женкарство не са го дори подозирали, / .., / нито горделив е, нито бюрократ. Хр. Радевски, Избр. пр II, 233.