ЖЕНКА̀РЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Пренебр. Умал. от женкар. Брех, каква мушица беше някога, а какво женкарче се извъди! Люба не случайно те е зарязала – възкликна Станков. Л. Дилов, ПБД, 113. Сините очи се замъглиха от нежност и едва сдържани сълзи, после изведнъж се обърна на петата си и изтича в кухнята. – Щастлив си – каза мрачно Чудото, когато излязоха на улицата. – Женкарче! П. Вежинов, ВР, 113.