ЖЕНОЛЮ̀БЕЦ, мн. -бци, м. Книж. Мъж, който има слабост към жените. И той, женолюбецът, който приемаше и познаваше жената само като средство за наслада, започна да прави пред учителката сладкодумни излияния на почит и възхищение пред жената – човек. Д. Талев, РК, 414.