ЖЕНОЛЮБЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. За мъж – който има слабост към жените. Ивайло ще се вдаде, без друго ще се вдаде. Тия варвари са груби, но женолюбиви и щастливи. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 64. // Който е присъщ на женолюбец. Идеята, че тоя господин можеше да им стане другар, какъвто бе самоуверен и нагъл със своите високо вирнати мустаци и женолюбиво изражение на лицето, го докарваше до полуда. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 24.