ЖЕНОРЯ̀ само мн. Събир. Разг. Пренебр. Много жени. Женорята, що стояха на портите, се поуплашиха от тая войнствена дружина. Ив. Вазов, Съч. VIII, 43. През войната, докато нашите притискали агата, женорята хукнали да плячкосват чуждо имане. Д. Вълев, Ж, 18. – То не беше пиене, за да се напиеш, то беше някак ей тъй, да се почувстваш човек! Разбира се, накрая пак се намирахме под масите и женорята ни извличаха. В. Пламенов, ГШ, 43. А бе я чакай да взема да я изпея аз „Нощ е ужасна“ на тия женоря! Ал. Константинов, БГ, 67.