ЖÈНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до жена, който е на жена (в 1 знач.). Лека женска фигура се зададе тихо и прескочи тичешком ливадата. Елин Пелин, Съч. II, 69. Щом влезе в нея [гостилницата], личи си, че тука има чистота, и уред, че тука пипа и вяща женска ръка. Т. Влайков, Съч. III, 43. Чудни женски образи се мяркаха пред мене. Г. Стаматов, Разк. II, 134. Блясък на мълния, блясък на меч и блясък на женски очи: – три измами. Н. Райнов, БЛ, 169. Женското сърце е като памучен чорап, разтяга се. СбНУ VIII, 235. От женски пари бракя се делиле и се изтепале. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 23. На женски пазар спане се продава. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 284. // В съчет. със същ. работа – който се върши предимно от жени. Женската работа се никогаш не свършва. СбНУ VIII, 234. Готвенето е женска работа.
2. Който е присъщ, свойствен на жена (в 1 знач.). Гласът ѝ пее с всички звуци на женската нежност и привлекателност. Беят бързо я поглежда и скача от коня си. Д. Талев, И, 330. Измъчван от страшно раздвоение, той усети как едно нежно чувство сгрява осиротялото му, жадно за женска ласка сърце и покорява волята му. И. Петров, НЛ, 215. Милка: – Да ме е срам всеки път от себе си, щом си припомня само. Искаш да побягна след тебе. Да се срамувам от себе си цял живот. Даскал Димитър: – Остави тези женски превземки, Милке. П. Тодоров, Събр. пр II, 419. В края на краищата всички сме женени и всеки чувства върху гърба си женската сила. Й. Радичков, СР, 73. Женски каприз. Женско кокетство.
3. Който е предназначен за жени. Противоп. мъжки. Смарайда живееше при старата си майка до запустелия женски метох. Елин Пелин, Съч. I., 65. Полицаят стана и мина пред бюрото. – По-кротко, по-кратко, девойче... Позволете ми да ви напомня, че в Еди куле [затвора] има женско отделение. Д. Спространов, С, 124. Ще изцелува всичките куни в женската черкова; па ще се изправи смирено на своето място. Т. Влайков, БСК I, 166. Характерен елемент в женския костюм при младите булки са червените ботушки с подковани токчета. СбНУ LV, 10. Женска баня. Женски дрехи. // Девически. Че чуло ли са йе, / чуло разбрало / какво йе чудо, / чудо станало / вов алтън Калофер, / вов женското школьо! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 212.
4. Който е съставен от жени, състои се от жени. Добре ще е и женското дружество да ни прати нечто помощ за тия злочестници [бежанците]. АНГ I, 164. Женска бригада. Женски колектив. Женски отбор по баскетбол.
5. Който се отнася до жена (във 2 знач.), до съпруга. Тази работа си я вършеше градският доктор и нали знаете, местен човек, роднински връзки по мъжка и женска линия, не им придиряше толкова. Чудомир, Избр. пр, 220. Те са ми роднини от женска страна. // За баща или майка – който има дъщеря, дъщери. Той е женски татко – за втори път му се ражда дъщеря.
6. Който е от женски пол, който притежава белезите на женския пол. Имам дъщеря, скъпа е на сърцето ми, както и момчето. На женската челяд хората по-малко се радват. При мене не е така. М. Яворски, ХСП, 326. Когато се родило туй сиромашко дете, неговата заможна кръстница му дарила едно женско теле. А. Каралийчев, МО, 3. Си бил еден много сиромав чоек и си имал четири дечиня: три мажки и едно женско. СбНУ VIII, 182. Търсят да намерят негде змии, мъжка и женска, завързани; та покриват ги с някоя дреха от младоженците, която остават над змиите на същото място дотога, докогато последните се отвързат сами. СбНУКШ ч. II, 87. Да даде Господ, либе ле, / и тизи да се ожениш / и нея Радо да викат. / Па ди ви Господ одаде / и мъжка челяд и женска. Нар. пес., СбВСтТ, 708. Леската цъфти много рано. Мъжките цветове са събрани в реси, женските – в едри пъпки. М. Воденичаров и др., ЕБ, 71. Женска папрат. // Който е присъщ на индивидите от женски пол, който е характерен за женския пол. Мъжките и женските органи за размножаване са разположени в него [торфения мъж] на едно и също растение. Бтн V и VI кл (превод), 176. За да се оплоди, женската яйцеклетка трябва да срещне един от стотиците милиони сперматозоиди, намиращи се в изхвърлената мъжка семенна течност. НТМ, 1967, кн. 22, 42. Женски полови хормони. Женски полови клетки.
7. Прен. Ирон. Който няма качества на мъж, който не е мъжествен. – Който не ще да се вдигне срещу татарите, нека си стои в хижата, при жената! – Ба, няма такива женски мъже в селото, отговарят селяните в един глас и се споглеждат. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 383. – Всичко е наред! Всичко! – синът ми се огледа, взе да нервничи. – Хайде, тръгвай, че ще ми се подиграват... Тука много се подиграват на женските момчета... – Какви са тия женски момчета? – Ревльовците... Дето не струват без мама и татко... Др. Асенов, СВ, 86.
8. За някои предмети (машинни детайли, строителни елементи, копчета и др.) – в който при съединяване, скачване, монтиране се вкарва, мушка обратният по форма детайл, елемент и т.н. Платната [за сглобяеми сгради] биват два вида: мъжки и женски. В. Брънеков и др., СД, 141. Женско телено копче.
9. Като същ. а) женска<та> ж., женски<те> мн. 1. Разг. Пренебр. Лице от женски пол; жена. „Лазаре, вика пòлякът, така и така, има човек докаран на площада.“ Без сърце пристъпвам, народът се размества и през пролуката изведнъж виждам, че на площада лежи една женска. Й. Радичков, ББ, 18. – Ти, попе – рекъл му пак свинаринът, – не само си угаждаш на червото и блажиш и през велики пости, ами и на женските поглеждаш непристойно. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 319. Попаднахме случайно на приказлив портиер и при втората цигара той ни довери, че в най-горния етаж на повереното му здание живее в двустаен апартамент търговец-ерген. – Напоследък го дебне стопанската, а той постоянно мъкне горе женски. П. Незнакомов, ХР, 45-46. 2. Женско животно. И ето, над леко зелените тъмни върби се явяват близко една до друга две диви патици. Мъжката върви малко по-напред. Тя води женската. Елин Пелин, Съч. II, 188. Разчитах, че нещо ще се случи – нещо, което да отвлече маймунските погледи от срамните занимания на брат ми. Я гръм ще падне, я питон ще излапа някое маймунче, я мъжкари ще се сбият за някоя женска. Й. Попов, БНО, 26. При паяците след сватбата женската изяжда младоженеца. Хр. Одисеев, ТН, 46. Като залезеше слънцето, елените се разреваваха из гората да се борят, да гонят женските и в тая любовна залисия ловците ги застрелваха. Н. Хайтов, ДР, 201. б) женско<то> ср. Разг. Пренебр. 1. Лице от женски пол; жена. У Дичовата задруга всеко едно на друго блага дума ще каже, женско на мъжко път не минава, едно друго у всичко отменява, едно за друго мре. М. Георгиев, Избр. разк., 47. Не се случи някоя от дъщерите ѝ веднъж да закъснее я по чешма, я по улицата с ерген. „Зайде ли слънцето – казваше тя, – женското трябва да си е под покрив.“ И. Петров, НЛ, 70. – Имаме хубави моми – капки. Аз съм му намерила вече една добра, прекрасна, чудесна! А бе, не я хвали – което и да е, все е женско. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 13. 2. Събир. Лица или индивиди от женски пол. А из черковата като излезе – запре се и гледа го старо и младо, и женено и неженено, и мъжко и женско. Л. Каравелов, Съч. II, 131. Бай Станкович е длъжен да повика и старо и младо, и богато и бедно, и мъжко и женско, и да продължи захванатото дело. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 475. Днес целия ден нищо му нямаше на петела... кокошките гони... Ако, казвам, е неразположен, ще тича ли по женско? П. Незнакомов, БЧ, 14.
◊ Женска клаузула. Литер. Краят на стих, завършващ с една неударена сричка след последната ударена. Женска клинова трева. Диал. Жълтурче2, жълтурка2. Женска рима. Лит. Рима с ударение на предпоследната сричка на стиха. Хубав ли е нашият език? Той е гъвкав, преливен, той обладава богатата ритмичност, ползува се с безкрайно богатство от рими мъжки и женски и е способен за най-музикален стих. Ив. Вазов, БП, 27-28. Женски болести. Разг. Специфични заболявания на жените, свързани с женската полова система; гинекологични заболявания. Женски пол. 1. Биол. Едната от двете основни групи полови организми според техните морфологични и физиологични особености, представителите на която са свързани с производството на яйцеклетки и в които се извършва процесът на оплождането. Лице от женски пол. 2. Събир. Разг. Жените като цяло. Той има голяма слабост към женския пол. Женски род. Грам. Граматично значение на съществителните и прилагателните имена, което отразява принадлежността на съществителните към една от трите основни групи съществителни имена, наречени така поради принадлежността към него на повечето имена, означаващи същества от женски пол. Съществителните студентка, ученичка, майка, книга, радост са от женски род. Δ Всяко прилагателно притежава форми на мъжки, женски и среден род в единствено число.
~ Женска богородица. Диал. Подигр. Мъж, който обича да приказва с жените, да ги задява. Женска вяра. Диал. За изразяване пренебрежително отношение към жена или нещо, извършено от жена, което ѝ е присъщо, характерно. Кандилата, кай, били мръсни. Мръсни, са, разбира се, работно време е, вършитба, то за ядене и за сън време не остава, та за кандила ли ще мислим. Ама на, женска вяра, разправяй им небъдници и ще те зяпат и служат догде им прегорят тенджерите на огъня. Чудомир, Избр. пр, 293. Милко: – Плискай Тошо, – на едни жени ли ще се вдадем! Горан и Косьо: – Плискайте, момчета! .. Женска вяра долу! Ц. Церковски, ТЗ, 110. Женска логика. Книж. Ирон. Съждения, лишени от строга последователност, логичност, основани на чувства, а не на разсъждения. Женска опашка. Диал. Подигр. Приведен зет. Женска тетка. Диал. Ирон. Мъж, който цял ден седи вкъщи. Женски Дойно (Пейо, Райо); женски калец. Диал. Подигр. Мъж, който проявява интерес към работите на жените и се меси в работите на жените; женчо. Върви в кафенето. Какво си се завъртял тука като женски Дойно. Д. Немиров, БЛ, 5. За чисти понеделник тази година се случи най-хубаво време. Преспанки извадиха всичко от къщите си, от най-тъмните ъгли на избите си. Мъжете се спотайваха в чаршията. Само някой женски Пейо се навърташе там около жена си да ѝ помага под нейна команда. Д. Талев, ПК, 615. Имам женско сърце. Диал. За мъж – страхлив съм. С женско сърце. Диал. За мъж – страхлив.
ЖÈНСКИ нареч. Обикн. в съчет.: По женски. Като жена, както е присъщо на жена, на жени. Атинянките въртяха и без това пъргавите си очи към важния господин с цилиндъра и бастуна и все така по женски не забравяха да видят, че двама от придружниците са млади и красиви мъже. Ст. Дичев, ЗС I, 277. Кремена започна да ридае. Тя много умело – по женски – вплиташе онова, което представяше за свое желание, с онова което не издаваше. Й. Вълчев, СКН, 318. Разпопеният поп Матей носеше козя брадичка, а русата си коса подрязваше по женски. А. Гуляшки, ДМС, 36. Водачът, седнал женски на мулето, така щото и двата крака му висят от едната страна, разправя постоянно – той силно желае да завърже с мене продължителен разговор. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 12. // Само жени, само в компания на жени. В неделя ще се съберем с колежките по женски, за да си побъбрим.