ЖÈНСТВЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от женствен. Походката ѝ беше твърда, енергична, макар и да не ѝ липсваше оная изящна лекота, която придава на всяко движение една подчертана женственост. Др. Асенов, СВ, 117. В гордата си самотност – Елена проявява такава обаятелна, красива женственост, която я прави привлекателна дори за Непознатия, отдавна загубил способността си да обича. Ив. Остриков, ППА, 63. Всичко в девойката – и извивките на тялото, и тънките черти на лицето, нашепваше за женственост. Д. Спространов, С, 6. Той имаше някаква си женственост, която отрича всяка енергия и твърдост на духа. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 122.