ЖЕНХАРА̀ м. Диал. Пренебр. Женчо; женчар. Марийка се отскубна от нападателите си и дълбоко засегната, че годеникът ѝ не се е втурнал със сила да я защити, му извика: – Не ща такъв женхара за годеник. Р. Русев, ККБ, 258.
