ЖÈНЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Женствен (във 2 знач.). В облеклото, в спанието, в ядението и в пиението недейте ги оставя да ся разглезят и разклисавят, а приучете ги на всичко, та да не бъдат клисави и женчави момци, а пъргави юнаци мъжие. Лет., 1872, 142.