ЖÈНЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Правя някой да встъпи в брак; задомявам. В първите дни на есента Мехмед Чиллията, най-богатият турчин в Асабеглия, дигна тежка сватба. Женеше първороден син. К. Петканов, Х, 5. Аз мойта дъщеря вън от града не пущам. И майка ѝ е строга. Настоява да я женим още млада. Елин Пелин, Съч. IV, 192. – Чувай, Ванко, от тази вечер ти ще се преместиш в таванската стая. Чинка ти прави разни преобразования. Знаеш, ще женим Бистра! М. Грубешлиева, ПИУ, 37. Славка майци си отвръща: / – Добри ми й легнал на сърце; / годи ме, мамо, за Добря, / жени ме, майко, за него. Ц. Церковски, Съч. II, 201. Сина женѝ кога иска, а дъщеря дай кога можеш. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 113. Момата я жени лицето. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 273. женя се страд.
ЖÈНЯ СЕ несв., непрех. Обикн. с предл. за. Встъпвам в брак с някого; задомявам се. А тъкмо вече щеше да се жени за Велико Железарина от Сърнено, готови бяха дори и книжата за венчаването, и неговите и нейните. И ето оттогаз Василена все се бави, все отлага. Й. Йовков, АМГ, 104. – Ти ще се жениш? – Да, днес се годих. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 47. Чудех се на даскал Генча какво толкоз беше харесал у сестра ми, та искаше да се жени за нея. К. Калчев, ПИЖ, 104. Ой Ладо, Ладо, момиче младо, / жени се, Ладо, дорде си младо. Нар. пес., СбВСтТ, 998. // За двама души – встъпваме в брак. Аз също не мога да повярвам, че съм се оженила за турчин. Като разбра, че ще се женим, майка ми си оскуба главата, като почнаха едни ревове – страшна работа беше. Св. Денова, СП, 110.
◊ Женя вълка за овцата. Диал. Мъча се да направя нещо невъзможно.