ЖЕРА̀ВА ж. Остар. и диал. Жарава. В сянката на тераската се бяха излегнали петима мъже, трима от които бяха войници. Между тях, под купчина жерава, се чернееше кората на голяма костенурка. Х. Русев, ПС, 124. След вечерята гостите отиват при Огъня [на Републиката] в дъното на плаца. Дебелата жерава е разпръсната нашироко. Г. Караславов, ПМ, 68. Ако се пусне една бучка сол в жерава [въглища] пръщи. Ступ., 1875, бр. 7-8, 55.