ЖÈРАВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на жерав; жеравов. Край Балчик фарът в тихата вечер засвети, / над лодкарите жеравен писък кръжи. Н. Зидаров, ФБО, 44. Йот гората слизат / два вакли йовчаря, / на главата носят / пера жеравени. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 127.