ЖÈРАВОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на жерав или се отнася до жерав; жеравен. Стройният ред на жеравовото ято винаги ни прави силно впечатление. Обикновено най-силната птица стои начело, тя пори въздуха първа, а създадените от нея въздушни вълни улесняват следващите я. Зл. Боев, П, 123. Жеравите направиха спирален завой и кацнаха. На следващата вечер още един жеравов клин се изви над Върбино и върволицата се изсипа и спусна над блатото. Н. Боев, ИПО, 18. Жеравово гнездо. Жеравово перо.
2. Само мн. Зоол. Семейство едри птици от разред жеравоподобни, които при полет изпъват напред своята глава и шия. Gruidae. Семейство Gruidae (Жеравови) се характеризират с удължени шия и крака. Т. Генов и др., З, 271.