ЖÈРАВЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от жерав. – Как ме чакат моите родители и тъгуват. Сигурно и теб някой те чака и тъгува, а, жеравче? – така си говорел младежът и накрая взел, та пуснал птицата да си върви. Родителите му толкова се зарадвали да го видят, а като разбрали как е съжалил и спасил жерава, още повече се изпълнили с щастие и гордост. Г. Петкова, ЯВП (превод), 76.
2. Малкото на жерав. Колкото повече растяха малките, толкова повече ядяха. Понякога скритите жеравчета виждаха как блатарят обикаля над мочурливия бряг и тежко на онази дива патица или водна кокошка, която мигновено не потъне във водата. Н. Боев, ИПО, 14-15.