ЖÈРАВЧЕНИН, мн. жèравчени, м. Остар. Жеравненец. Като разпита [Мютесириф паша] кой от къде и колко време е излежал в затвора и в също време заповеда и освободи тулчени жеравчени, не освободи деда Ивана и Стояна. Г. Попхристов, СМ, 400. Прочутият навремето си даскал Райно Попович – жеравченин, карловски учител, не намира думи, с които да възхвали гръцките училища в България. УП, 1906, кн. 6, 637.