ЖEРА̀ВЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. Пека на жар; жаря. Той побутва полуизгорелите главни, кои грозно пукат и фъскат; като няма какво да яде, жерави зелени мамули и лакомо от глад премила и гризе в самотията. Ил. Блъсков, ЗК, 140.
2. Прен. Бия някого. – Не, аз съм за справедливостта. Ако се докаже, че Къната е вършил насилия, жеравил налево и надесно, вдигам ръка! Но ако всичко е било доброволно, какво ще го съдим. Ст. Даскалов, ЕС, 32. Подир една година захванаха да са подигат навремени глъчки наоколо у махлата: тук съседки една с друга са скарали, по-оттатък някоя снаха свекърва си с хурката жеравила и пъди я от къщи. Ил. Блъсков, РК, 27. жеравя се страд.