ЖÈРКА ж. Остар. и диал. 1. Воденица. Водениците (тук им казват жерки) са снабдени с бентове, направени съвършено първобитно от натрупан храсталак. Ст. Аргиров, ПБ (превод), 944. Ама аз съм чувал от учените да казват, че черква без школо било като градина без вода, пък школо без даскал било като жерка без вода. Ил. Блъсков, 3К, 24. Един чиляк проводил момчето си на жерка да мели брашно. Нар. прик., БНТв X, 279. // Мелница (в 1 и 2 знач.). В средните векове се явила жерката (ветрената мелница); а в мануфактурната епоха често са се употребявали машини за извършвание на някои груби, прости операции, които са изисквали изхарчвание на голяма сила. Г. Бакалов, ККЕН (превод), 167. Ветровете чистят въздуха от едни други вредителни пàри, карат жерки и кораби на платна. Й. Груев, Ф (превод), 116. // Мелничка (във 2 знач.). Фабриката изработва най-хубави мелници (жерки) за кафе, гарантирани до 15 години, без да отиват на поправка. БСВ, 1922, бр. 47, 2.
2. Горен воденичен камък (Ст. Младенов, БТР).
3. Стомах на птица; воденица, воденичка. Зад гушата [на гълъба], почти по средата на телесната кухина, се намира жлезистият стомах. След него следва широкият месест стомах (жерката или воденичката). Ал. Кулев, УЗ (превод), 66. // Разш. Стомах на човек или животно; желудък. Ако не по-друго, ще ни хване поне кашлица, но може да ни са запали и гръцмуля, жерката и червата. Кр. Мирски, Ч, 306. Кога ми е пълна жерката, тогава съм сит. Д. Манчев, КМД, 9. Много пъти причината на мързеля бива недоброто хранене на тялото ни, или защото ядем малко храна или храна малко хранителна, или че жерката ни не може да меле храната, та така остава неподкрепяно тялото ни. Ч, 1875, бр. 4, 178.
– Друга (диал.) форма: жъ̀рка.