ЖЕРЛÒ, мн. -à, ср. Остар. и диал. 1. Извор; ждрело, жрело. Там от дясна страна, като влезеш, тече от стената вода като алмаз и пада долу в бездънна провала – това е подземно жерло на [реката] Мала Кама. Е. Мутева, РБЦ (превод), 79. ● Обр. „Тъмни са речите ти – тъмна е твоята мъдрост! Проклет – този, който туря пръст на жерлото!“ Н. Райнов, БЛ, 16.
2. Кратер. Дупките из които излази земний огън, наричат ся жерло. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 96.