ЖÈРТВАНЕ ср. Отгл. същ. от жертвам и от жертвам се. Горещи вълни въздух го посрещаха и душаха, а той вървеше, все напред, впил безумен поглед в огньовете. Той стисна здраво поводите и замижа обречен на огнено жертване, но умореното животно спря треперещо. Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 57.


Източник: Речник на българския език (онлайн)