ЖÈРТВЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. В езическите религии – издигнато място, където са се принасяли жертви. Това бяха антични жертвеници с гръцки надписи, посветени от гражданите на римския Никопол (при Росица) на олимпийския Зевс, на богините Хера, Атина и др. Ив. Вазов, Съч. ХІV, 31. Сред падината се издигаше столетник дъб и там около него се тълпяха насъбраните хора. До дънера имаше нещо като езически жертвеник и на него димеше огън. Ст. Загорчинов, ДП, 452-453.
2. Църк. Четвъртита каменна плоча в черковен олтар, намираща се срещу царските двери, символизираща мястото на Христовото разпятие, на която свещеникът извършва тайнството евхаристия; престол2, трапеза. И когато прочее царят по обичая пристигна във Влахерна, архиепископът го превари, застана пред светия жертвеник, облечен в светата одежда. Ив. Божилов, СБЛ III, 210. ● Обр. Истински демократ е оня, който ратува за просветното и културно издигане на народните маси, който посветява своята амбиция в служба пред жертвеника на народното просвещение. С, 1926, бр. 12, 1.
3. Прен. Димяща урна, поставяна на обществени места при заря в памет на загиналите или при погребение на виден държавник. И никога вече нямаше да се обадят [загиналите] и за вечни времена, при всяка заря с церемонии, при червеникавите отблясъци на жертвениците и горящите факли имената им ще бъдат напразно извиквани. Д. Ангелов, ЖС, 628.