ЖЕРТВОПРИНОШÈНИЕ, мн. -ия, ср. Принасяне жертва на езическо божество. Замириса на дим и топла кръв, като че се извършваше жертвоприношение на езически бог. Бай Шано кормеше елена с опитността на хирург. И. Петров, ЛСГ, 76. Дим от многобройни запалени огньове се стрелеше непрекъснато нагоре, като чад от тлъсти жертвоприношения, а нощем, през разтрозите на колите, върху червеното зарево на пламъците, се чертаеха сенките на варварите. Ст. Загорчинов, ЛСС, 145. Те [анти и славини] вярвали в един главен бог, творец на мълнията и господар на света. Нему те принасяли в жертва бикове и други животни. При жертвоприношението анти и славини гадаели за бъдещето си. Ист. Х и ХІ кл, 18.