ЖÈРТВУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от жертвувам и от жертвувам се; жертване. Егоистичната любов на поета е заменена с любовта към страдащия народ. За поета има само един път: жертвуване на личните домогвания и чувства. Цв. Минков, ХБ, 30-31. Поклонението по близки и далечни свети места е една друга разновидност на изкупващата греховете жертва, която се реализира чрез тежки трудове, опасни пътувания, жертвуване на средства и време, изповеди и пр. Хр. Гандев, ПБВ, 168.