ЖЕРТВУВА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Лице, което отдава доброволно нещо, обикн. пари, в полза на някого или на нещо; пожертвувател. Колкото за „Българското книжовно дружество“, то с нищо повече се не занимава, освен с благодарности до своите жертвуватели и пожертуватели, които се наричат настоятели. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 43. Надписът на тях [паметниците] обикновено е започвал с думите „на господа героя“, а след това е идвало името на жертвувателя, като се прибавяло понякога поради какво е поставен даденият паметник. Т. Харманджиев, ИБ I (превод), 62.
– От рус. жертвователь.