ЖЕСТИКУЛА̀ЦИЯ ж. Ръкомахане при говорене; жестикулиране. И бай Ганьо с една смес от немски, български и изкривено български, подпомогнат и от внушителни жестикулации, даде на стопанката да разумее, че той не би се отказал да опита вкуса на тяхната кухня. Ал. Константинов, БГ, 56. Излишните приказки и ненужните жестикулации го дразнеха. К. Калчев, СТ, 75. Поп Иван се обигра в ораторстването, той заучи много подходящи и ефектни изрази, които, като се прибави хубавият тенорен тембър и артистичните му жестикулации, правеха впечатление на слушателите. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 6.
– От фр. gesticulation.