ЖÈСТОВ, -а, -о, мн. -и. 1. Прил. от жест (в 1 знач.). В западното изкуство като че ли на пръв план стои техниката на актьора, говорната и жестовата обиграност за разлика от руския театър, при който механиката на техниката е на втори план, подчинена на вътрешното изживяване. Ст. Грудев, АБ, 154. Все пак едно по-подробно жестово подсказване на динамическите детайли би помогнало да се установи още по-тесен контакт между диригент и оркестър. ВН, 1960, бр. 2644, 4.
2. Спец. Жестомимичен. Жестовият език е пълноценен език, напълно сравним по сложност със словесните езици. Св. Съева, ГБ, 12. Жестова реч. Жестово общуване.