ЖЕСТОКОСЪ̀РДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Жестокосърдечен. Противоп. добросърден. В Колизея [римският народ] е развличал жестокосърдните си инстинкти, в баните е излагал безгрижната си развратна мързел. К. Величков, ПССъч. ІІІ, 54. Никое дете не трябва да е жестокосърдно. Пч, 1871, кн. 2, 32.