ЖЕСТОКОСЪРДÈЧНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Качество на жестокосърдечен; жестокосърдечие. Противоп. добросърдечност. Той изсипа храната в смачканата тарелка и без да погледне дали Чернишка е под вършините, държа ѝ кратка реч за човешката жестокосърдечност. Ем. Станев, Избр. пр III, 4.