ЖÈТВА ж. Остар. Жътва. Плодородието тая година беше голямо, бързаше се и с жетвата – да се прибере по-скоро хлябът, докато людете са още по домовете си. Д. Талев, И, 501. Загърмяха топове, запалиха се пространните тръстики, пламнаха и готовите за жетва жита. Й. Йовков, Разк. ІІ, 88. Тръгнаха селяните да прибират хляба. Закипя жетвата. А. Каралийчев, ПС, 151. Хамбарите бяха изметени, до новата жетва оставаха много дни. К. Калчев, ЖП, 113. Жетвар жетва женеше, / хем женеше, плачеше: / – Пуста поста широка. Нар. пес., СбНУ ХХХІХ, 98.