ЖЕТВА̀РИН, мн. жетвàри, м. Простонар. Жътвар1; жетвар1. – Не ми ли стигат петдесет души жетвари и копачи, а и ти сега на главата ми! – Аз съм мъничка, дядо Игнате, аз съм половинката от най-малкия жетварин, дай ми попарка! Д. Габе, ЧЦ, 45. Жетварина с дясната ръка реже със сърпа класовете, а с лявата ръка, в която държи паламарката, прибира отрязаните класове. Ив. Зринов, ВЧ, 122.