ЖЕТВА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Жътварски. И отсреща, откъм полегатото, осеяно с кръстци поле, едвам-едвам се донася извитият и проточен глас на тъжна жетварска песен. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 12. С широкопола жетварска шапка идеше Тошо. Й. Йовков, ЧКГ, 97. Скоро ще гръмнат / тез ниви злати; / сърпи ще звъннат, / сърпи зъбати; / снопи ще бликнат, / снопи жетварски. Ц. Церковски, Съч. ІІ, 35. Жетварска забрадка.