ЖЕТÒН м. 1. Четвъртита или кръгла плочка от метал, пластмаса, кокал и др., която се използва при някои игри, обикн. хазартни, за да означи пореден номер, някаква сума и под. Дойдоха други гости, които бяха свикнали да идват неделен ден у Георги Василев и до късно през нощта се игра покер. Играеха и мъже, и жени – играеха на едро. Всеки жетон се сменяваше за сто лева. П. Спасов, ХлХ, 163. Клубът беше почти празен. Тази вечер в него се намираха само една прочута компания за покер, която щеше да осъмне всред купища от жетони и банкноти. Д. Димов, Т, 325. Тя искаше да си представи, че се намира край рулетката в казиното, където богати мъже с фракове и дами с тежки брилянтни огърлици с безстрастни лица хвърлят кокалени жетони. Д. Кисьов, Щ, 173.
2. Метална, пластмасова или кокалена плочка, обикн. кръгла, която се използва вместо монета за задвижване на автомати за продажба на стоки, телефонни или други автомати и под. Както по-късно разбрах, апаратът работел само с жетони. Жетоните се загубили или били скрити. Сега имаше само един у управителя. Ал. Карасимеонов, О, 29. При търговията чрез автомати обслужването на гражданите става бързо. За извършване на определена покупка е достатъчно купувачът да пусне необходимата монета или жетон, за да получи желаната стока. ВН, 1960, бр. 2648, 2.
3. В древността – плочка с определено предназначение, представляваща фрагмент от стена на съд, на който чрез допълнителна обработка е придадена кръгла или овална форма. В ямните светилища също доста често се откриват жетони. Г. Митрев и др., ЕКН, 22.
– Фр. jeton.