ЖИВА̀К1, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Хим. Само ед. Химически елемент Hg – сребрист течен метал, който се използва за направа на термометри, барометри, лампи, за получаване на лекарства и др. Живакът притежава забележителното свойство да образува разтвори с голям брой метали. Б. Балушев, НХ, 292. Голямото атомно тегло на живака, което превишава теглото на въздуха около седем пъти, способствува за неговото натрупване в почвения, подпочвения и приземния въздух. П. Попов и др., ТМН, 98. Някои метали, наречени самородни, се срещат в свободно състояние: златото, платината, отчасти среброто, медта, живакът и др. Ст. Янков, КНХ, 174. Родителите, които обичат децата си, не бива никога да скланят, щото доктора да дава на болното им дете лекарство, в което има живак. Здрав., 1886, бр. 18, 142.
2. Прен. Разг. Температурата, обикн. на въздуха, измерена с живачен термометър. Живакът пада в планините до минус 3 градуса. С, 2014, бр. 7860, 1.
3. Прен. Разг. Пъргаво, бързо дете (Т. Панчев, РБЯд).
◊ Гърмящ живак. Спец. Мощно взривно вещество, употребявано за приготвяне на първични заряди в детонаторите, което представлява ситни бели или сиви кристалчета; живачен фулминат. Откритият в 1799 г. гърмящ живак като твърде силно взривно вещество намерил приложение във възпламенителните капсули за пръв път в 1815 г. Х. Попйорданов и др., ПИ, 55.
~ Пъргав (подвижен) като живак. Много пъргав (подвижен). Между това никое от овчарчетата не можеше – като си седи така, с подгънати под себе си крака – да скочи прав като пружина, без да подири опора о земята. А Калитко можеше. Той бе пъргав като живак. Ив. Хаджимарчев, ОК, 10.
ЖИВА̀К2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Бял чуплив камък с кремъчен състав; желвак1, жилавец2, белтак. Живак в Странджа наричат белите кварцови камъни. ИБТИК, 1934, бр. 30, 4.