ЖИВА̀КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Живачен. Цевта е прикована на дъсчица, на която отстрана са забележени на медна или хартиена стълбица степените или градусите, които показват колко е длъг живаковият стлъб у цевта или колко високо (или ниско) показва барометрът. Й. Груев, Ф (превод), 60.


Източник: Речник на българския език (онлайн)