ЖИВА̀РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Мрежеста торба, кошче или друг по-голям специален съд като рибарско съоръжение, в което, потопена във водата, уловената риба се запазва жива. За тук трябва да си носиш специална мрежа живарник и непременно едно здраво кепче. Защото на въдицата ти може да се закачи някой хубав лин или каракуда. Д. Калфов, ИТШ, 141. В случай че се наложи повече време да се пренасят рибките, а няма възможност да се смени водата, към живарника се прикрепва специална помпа. Тя обогатява водата с кислород. Р. Царев и др., КЛР, 232.


Източник: Речник на българския език (онлайн)