ЖЍВВАМ, -аш, несв.; жѝвна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Обикн. св. Разг. 1. За живо същество – отново се изпълвам с жизненост, с физически сили и бодрост след състояние на отпадналост, неразположение и под. Момчетата се понахраниха и живнаха. Б. Априлов, Избр. пр IV, 354. Отминават няколко селца. Пеньо малко по малко живва. Вади чисто нов гребен, сресва се, плези се в огледалото за обратно виждане. В. Пламенов, НМН, 42. Помниш ли как страдаше в панелката си и шумната работилница, и обратно – как живваше, когато тръгваше обратно към селото си. А. Желязкова и др., ИНХ I, 645. Стоях на един крак в претъпкан автобус. А там, на пейката, като на трон, седеше Той, шофьорът – ако завърти лостчето, хората малко ще живнат, ще се разхладят. Д. Бегунов, Ст, 1968, бр. 1175, 1.

2. Прен. Възстановявам се и започвам да се развивам след период на застой, спад. А милионите бедстващи българи не могат да чакат още 10-15 или повече години, докато икономиката живне. Ако изобщо живне! Земя, 2018, бр. 235, 8. Европейските фондове са един много добър вариант, за да живне селскостопанското производство в България. Агр., 2013, бр. 27, 42.


Източник: Речник на българския език (онлайн)