ЖЍВВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от живвам. Живнаха, когато наближиха Плиска. Тяхното живване напомняше лъжлива предсмъртна бодрост. В. Начев, ГБ, 148. Забелязва се живване на икономиката.
