ЖИВÈЕНЕ ср. Отгл. същ. от живея. Къщата беше съвсем празна и отдавна необитаема. Тя се състоеше от оджак и стая за живеене. П. Здравков, НД, 123. – Най-горният етаж на зданието сме предоставили за жилища на нашите чиновници. От тях искаме работа, но гледаме да им осигурим и добри условия за живеене. Й. Йовков, ОЧ, 30-31. Живеенето му в Молдавия беше велика дата за него. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 16. Средства за живеене. Начин на живеене. Негоден за живеене. Живеене на чужд гръб.


Източник: Речник на българския език (онлайн)