ЖИВÈЛИЩЕ, мн. -а, ср. Остар. и диал. Жилище, дом. Кобзата и Дългия Иван като минавали край моя чертог, спогледали се. – Туй не е живелище за човек, а язовски дом! – рекъл Дългия Иван. А. Гуляшки, ЗР, 324. И понеже нашето живелище беше на един само час разстояние от Гренобл, аз следовах уроците си, без да ся отделя от бащината си стряха. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 6. Само като погледнеше човек повечето къщя в това село, забележваше една бедност и суровост в жителите. Тези живелища бяха тесни и ниски колиби, които имаха само една врата. Ступ., 1875, бр. 9-10, 70. Невяста или новокупено добиче карат да минат през прага на новото живелище първо с десния си крак. Ако случайно престъпят с левия, не е на добро. СбНУ ХV, 64. // Остар., сега поет. Място за живеене; обиталище. Безкрайни лесове ще ти покажа, / живелища на хищните гадини. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 172. Одисей отплавал по океана и са върнал на остров Ееа, живелището на Цирцея. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 103. На денете на великия този цар версалският двор са преобърна на живелище на музите. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 25. Земята е наше живелище. С. Бобчев, ПОС (превод), 10. ● Обр. – А знаеш ли, .. / Че след сина и, после, след снахата, / останал сам сред оня мръкнал дом, / ти знаеш ли, че аз се бях превърнал / в живелище на сенки и тъги. Сл. Красински, БН, 18-19.