ЖЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. 1. Който е свързан с поддържането на живота (в 1 и 2 знач.); жизнен. Такъвто вид пиене, кога са глътне отмерено, току-речи е потребно в студените места; защото умложаването на живната топлина, която то докарва, дохожда на едно тегло с върлостта от студа. Ив. Богоров, СЛ, 6.
2. Който е изпълнен с живот (в 1 и 2 знач.); жизнен. Едението на тези злочести человеци е риби глави; питието им вода, размесена с мляко. Но при сичко това пак са снажни, а жените им са спретни на връс и живни на лице. П. Р. Славейков, СК, 66. Тия [хората] са въздръжни, живни, засмени, бръзачи и най-похватни ловци. Ив. Богоров, КГ, 259.
3. Ярък. Друг път морето ся вижда бяло като мляко, чръвено като огън. Тия различни явления произхождат по-многото пъти от едно безчетно множество малки животинки, като светулките, да ся лъщят с една живна светлост. Ив. Богоров, КГ, 72.