ЖИВÈНИЕ ср. Остар. Живеене. То не е за живение в този град, но добре, че са съхранени огромни паркове, та там в празнични дни населението подишва чист въздух. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 53. Просветените нации по-лесно живеят и повече сладост изпитват в живението си. Н. Бончев, Съч. I, 67.


Източник: Речник на българския език (онлайн)