ЖИВЕНЍЧЕВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Живеничав; скрофулозен, живеничен, живничав, желкав, къртичав, сараджав, сараджлив. Кога има на някого живеничева рана, разпарят прясна риба, а най-вече шаран, и я налагат, доде се изчисти и оздрави. СбНУ III, 127.
ЖИВЕНЍЧЕВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. като същ. живеничеви мн. Бот. Семейство двусемеделни треви, по-рядко храсти, растящи в умерения пояс, много от които са плевели или отровни, а малка част се използват като декоративни или лекарствени растения. Scrophulariaceae. При семенните растения обикновено разклоняването на корените е странично. Отклонения от това правило има при някои представители на сенникоцветните, картофовите, живеничевите и др. М. Воденичаров и др., ЕБ, 105-106.