ЖИВÈЦ1, мн. няма, м. 1. Диал. Кръвоносен съд. Когато някой ся убие нейде и живецът му земе да тупа, то раната ще забере. Н. Геров, РБЯ ІІ, 18. // Пулс. ● Обр. У него живеел и работел живецът на поета, който се вглежда и вслушва в създаденото вече стихотворение. Ив. Хаджов, Борба, 1919, кн. 1, 13.
2. Прен. Жизненост, бодрост, енергия, живот1. Туй са хора, които придават живата патина на града. Техният живец трепти във всяко културно начинание. Ст. Парушева и др., БЯ, 27. В литературно-критическите работи на Петко Росен има живец, има емоционални сокове. Ив. Сестримски, БМ, 48. Покажете, че у вас все още има живец. // Някой или нещо, който внася, създава бодрост, жизненост, енергия някъде. Децата са живецът на семейството.
3. Прен. Най-съществената, най-важната част на нещо. Въпросът за мина Перник почва да става сè по-открито обществен, живец на нашия стопанско-промишлен живот. Ас. Златаров, Избр. съч. ІІ, 290. Той не вземаше позата на многознаещ учител, а с обикновени пестеливи слова, засягащи живеца на предмета, разкриваше простичко тайниците на великото изкуство. Ст. Грудев, ББ, 102. Събитията в Цариград и около проливите се отразяват най-чувствително върху нашия износ – живеца на нашето стопанство. БСВ, 1922, бр. 38, 2.
ЖИВÈЦ2, мн. -вцѝ, след числ. -вèца, м. Диал. Месото под нокътя и кожичката над него; жилавец3. „Живец“ се употребява вече за „живата“ – именно чувствителна и хранеща – основа на човешкия нокът. ГСУВМФ, 1927, т. 3, 5-6. – Недей ми реза толко длбоко нокакьо (нокътя), оти ше ми закачиш живецо. СбНУ ХІV, 196.
◊ Живец и нокет. Диал. Много близки приятели.