ЖИВИНА̀1 ж. Остар. и диал. 1. Животно. Между черните буци пръст нещо ходи, движи се някаква живина. Вълк е! Й. Йовков, АМГ, 169. Ще разпъжда от двора кучетата, да не би нещо да се спуснат на тебе – ех, знаеш, живина, па знае ли на кого да лае и на кого да не лае? М. Георгиев, Избр. разк., 42. // Живо същество; твар. Мисълта му се повръща пак към вълчицата. И тя е живина, и тя е създадена от Бога, мисли си той, искрено благ и добър. Ив. Мешеков, ЙЙ, 84. Скали усамотени / и пусти, нийде се не вижда живина. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 194. От сичките създадени живини човек само има разсъждане. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 13-14.
2. Диал. Събир. Множество въшки, събрани на едно място. Пълен е с живина. Н. Геров, РБЯ ІІ, 18.
ЖИВИНА̀2, мн. няма, ж. Диал. Живост, жизненост. Както ръждата изяжда желязото, така и той [грехът] изяжда душата и тялото. Той отнема живината на ума, съобразителността му, бързината. Амв., 2009, бр. 1, 44. Прикачаме на тялото си всякакви накити, а изгуби ли ся лъскавината, живината, ми тогава земем да го мажем и мацаме всякак, уж да направим да лъсне на него хубост. КН, 1873, кн. 5, 30.